Кой ме прокле да съм нещастна цял живот?
Все като ми се случи нещо хубаво, на момента се случват хиляда лоши неща!
Та и на малкото щастие, което ми се случва, да не мога да се нарадвам като хората.
Все така изгубена да скитам всеки ден, все така самотна да се прибирам всяка вечер.
И така заспивам без топлина.
С мисълта, че някъде по света я има моята сродна душа.
Но уви, на сутринта отново съм сама... и мисълта се губи в забързаното ежедневие.
И пак сънувам... не когото трябва, и все така далече е от мен щастието!
Работа, самота, работа, самота... докога ли ще е така?
22.10.2008 г.