Още оттогава я обичах, отче, така я обичах, че в детинската своя любов си казвах сред лято: ако тя поиска сняг, ще се изкача нагоре в планината, под върха Мусала ще стигна и в шепите си сняг ще донеса. И посред зима си казвах: ако тя ми поиска теменуги, ще избягам, ще ида в долна земя, там, където настъпва вече пролетта, и с китка теменуги ще се върна при нея, за да узнае колко много я обичам. Но тя не ми поиска нито сняг, нито теменуги…
Павел Спасов „Греховната любов на зографа Захарий“
– Трябва да се качиш догоре – каза Катрина, а щом тя каже нещо, няма смисъл да се възразява и да се губи напразно време и енергия – пак ще стане на нейното. Въпросът е – дали по трудния или по лесния начин.
След пет години щастлив брак с нея се научих да избирам второто. Затова захвърлих четките, длетата, тубите и бурканчетата с химикали и застягах раницата. И без туй сме извън сезона и работя извънредно – пак по нейно настояване.
„Догодина ще е късно“, каза загадъчно тя, но и на тази нейна загадъчност ...