Рой гледаше сградата на Академията прехласнат. Огромните стъклени стени отразяваха следобедното слънце и просветваха като кристали. Тишината на прелитащи облаци се протягаше мързеливо над небостъргачите, усмихвайки се примамливо на нощта.
Тук щеше да прекара 4 години от живота си. Още чуваше похвалите на директора за единствената спечелена стипендия в историята на училището. Робот от класа Ф не бе постигал до сега толкова блестящи резултати. Той бе първият и трябваше да защити честта на своя клас.
Влезе уверено във фоайето и се насочи към информацията.
- Рой 87Ф – представи се той с достойнство.
Роботът отсреща повдигна вежди недоумяващо:
- Клас Ф в Академията? Поздравления! Успешно следване ви пожелавам в Академията на чувствата. Вие сте в класа на професор Кан, а стаята ви е на 302 етаж. Съквартирантът ви е Робот Ило, клас А. Надявам се да намерите общ език въпреки различията.
Рой кимна сдържано и пое нагоре с асансьора. Съквартирант от клас А не звучеше никак добре. Сега ще разбере ...