Рой гледаше сградата на Академията прехласнат. Огромните стъклени стени  отразяваха следобедното слънце и просветваха като кристали. Тишината на прелитащи облаци се протягаше мързеливо над небостъргачите, усмихвайки се  примамливо на нощта.

Тук щеше да прекара  4  години от живота си. Още  чуваше похвалите на директора за единствената спечелена стипендия в историята на училището. Робот от класа Ф  не бе постигал  до сега толкова  блестящи резултати. Той бе първият и трябваше да защити честта на своя клас.

Влезе уверено във фоайето и се насочи    към информацията.

-  Рой 87Ф – представи се той  с достойнство.

            Роботът отсреща повдигна вежди  недоумяващо:

- Клас Ф в Академията? Поздравления! Успешно следване ви пожелавам в  Академията на чувствата.  Вие сте  в класа на професор  Кан, а стаята ви е на 302 етаж. Съквартирантът ви е Робот  Ило,  клас А. Надявам се да  намерите общ език въпреки различията.

Рой кимна  сдържано  и пое нагоре с асансьора. Съквартирант от клас А не звучеше никак добре. Сега  ще  разбере какво  в действителност представляват  хуманоидите.  Всъщност,  беше му  безразлично с кого ще живее.  Той искаше само едно -  да  завърши успешно Академията, да стане Експерт по чувствата  и да работи.

-  Обслужващият персонал е на етаж  700 - процеди Ило,  когато на вратата се появи Рой.

-  Аз съм новият  съквартирант Рой  - и кимна.

- Глупости – обърна се Ило. – Роботи от клас Ф не учат тук. Те нямат подходящи умения и параметри за това.

-  Аз съм изключение и скоро  ще  го докажа – засмя се  самоуверено Рой.

-  Не пипай нещата ми, не разговаряй с мен, стой далеч от очите ми.  Не желая да имам нищо общо с клас Ф. – натърти  Ило на последната дума.

После  демонстративно напусна помещението и Рой остана сам. В момента  бе благодарен, че роботите не изпитваха чувства. Бе чувал,  че именно те са унищожили  хората. Знаеше и друго -  високомерието на роботите от клас А е пословично, за него се носеха легенди.  Имаше време да покаже и да докаже на тях и на другите  кой е.

Спомни си  изумените погледи, които си разменяха всички  на изпита. Споменаваха за грешка в изчисленията,  за   страшен взрив и   неочакваното самоубийство на създателя на клас Ф. Замисли се.  Какво   може  да го  накара  сам да се  унищожи, след като е сътворил нещо  добро?  Роботите от неговия клас бяха перфектни работници,  верни и всеотдайни.  Не  знаеше истината,  само  гадаеше.  Създателите  бяха хора,  имаха чувства. Това ги бе унищожило. Чувствата бяха слабост, чувствата бяха  разкош - най-тънката и опасна наука.  И той смяташе да я усвои  до съвършенство. Трябваше  да внимава. Прекаленото пристрастяване към определени емоции водеха до сигурна  смърт.

Без да  усети, бе стигнал  залата за занимания. Огромна стъклена  стая побираше над 200 робота - всички до един  клас А. Влезе,  а очите им се вторачиха  невярващо в него. Направи се, че не ги вижда и седна  демонстративно на първата банка.

Професор Кан започна  лекция с  напевен глас и повтори това, което Рой  знаеше.  Роботите са по-съвършени от хората, тъй като нямат чувства.  Тук те ще  изработват различни емоционални коктейли  и с тях ще глезят после  ВИП роботи.  Но ако едно чувство се употребява  в големи количества, може да  причини  смърт и разрушение.

Рой попиваше всяка дума  и нямаше търпение да започнат лабораторни експерименти.  Вече беше правил няколко   само за себе си.  Помнеше  вкуса и аромата на чувствата Светла тъга  и Радост. Никой   не бе чувал за тях. Роботът ги откри  в една  стара книга със стихове и започна да експериментира получаването им упорито.  Не знаеше дали са позволени и затова не сподели тайната  с никого.

Дните в Академията  летяха, изпълнени с  предизвикателни експерименти.  Рой не говореше с никого и никой не говореше с него.  Преподавателите  го гледаха с недоверие и резерви,  но после свикнаха с добрите  му резултати. Днес имаха занимание по екипи и трябваше да се състезават с горните курсове в приготвянето на емоционален коктейл. Темата бе Измерения на  омразата.

Рой приготви разтворите внимателно и зачака да чуе името на  робота, с когото трябваше да работи. Ило  го гледаше от другата маса хладно и  изучаващо. На Рой му се струваше, че роботът от клас А много пъти иска да му каже нещо важно, но мълчеше и отклоняваше поглед в последния миг.

-  Това е сложна материя,  няма да се справиш -  каза високомерно Ило.

-  Напротив - отговори  Рой -  смятам да се справим добре двамата.

-  Предпочитам да работя сам. Нямам нужда от клас Ф – отговори рязко Ило и се обърна.

-  Какъв е проблемът? - Преподавателят Кан се проближи дискретно.

- Той иска да работи сам, аз предпочитам същото - съобщи  Рой.

Преподавателите се спогледаха. Робот от клас Ф проявяваше качества на клас А нетипично и недопустимо абсурдно.

Курсистите започнаха работа.  Рой реши да направи  коктейл от различни нюанси  омраза. Включи злоба, завист, непоносимост. Малко расова нетърпимост  можеше да придаде на чувството   екзотичен привкус.  За около час беше напълно готов,  а  другите още работеха.

-  Уважаеми Рой, - поклати глава професорът - време е да демонстрирате чувството,  което сте  сътворили.  Включете се към  сензорите да проследим измененията и да се опитаме да разгадаем кой нюанс на чувството сте избрали.

Роботът  седна  спокойно,  закопча предпазния колан и  затвори очи.  Изпи на малки бавни глътки  сместа и зачака. Чакаха и всички около него с  интерес.  Усети първо  приятното замайване от омразата,  после червеното сияние на завистта, която сякаш подпали плазмата в него,  после черното  цвете на расизма  цъфна пред очите му и го сграбчи като ураган. Искаше да убива.  Да пие  кръвта на Ило,  макар да не знаеше какво е кръв. Усещаше огън някъде там, където бе чипа му и  ярост го изпълваше и  разкъсваше. Ръцете се напрегнаха и стиснаха коланите.  Желанието да стане и унищожи Ило  го завладя непоносимо и той напрегна още веднъж сили да се освободи.

- Ще скъса коланите -  констатира професорът -  Изключете  го.

Рой дишаше дълбоко и учестено.  Усещаше още гъдела на коктейла  в себе си и това адски  му харесваше.  Дяволски му допадаше  огнената стихия,  изпитана преди малко.

-  Изумителна, новаторска  смес, но  опасна –  заключи професор Кан. - Да се употребява в   малки количества.  И все пак, поздравления. Това е  удивителен коктейл,  ти може би си  бъдещ откривател.

Другите роботи   изръкопляскаха,   изумени от способността на  Ф робот да извърши откритие. А Рой бе  недоволен и бесен.  Искаше още и още от непознатото чувство,  каквото и да му струваше то.

Дните минаваха и експериментите продължаваха.  Роботът печелеше  задачите  с лекота,  непозната  за представители на  клас А.  Измисляше нечувани смесени чувства,  които очароваха преподавателите и шокираха    експерите в Академията.  Постепенно роботите  го изолираха  и Рой се оказа сам в навечерието на Новата 3000 година.

Денят бе дълъг и изтощителен.  Имаха тежки занятия и като подарък за всички усилия професор Кан обяви:

-  Сега  пригответе за себе си малък подарък – коктейл от чувства, каквито  сами изберете и с тях  посрещнете празника.  Бъдете внимателни с количествата, не искам  утре сутрин да плащам нечия гаранция.

Всички ентусиазирано започнаха работа.  Някои си приготвяха Влюбена ревност,  други Светла тъга, най-много   разбъркваха  Любовно щастие.  Рой знаеше какво иска. Помнеше точно съставките и не искаше малко, а много от коктейла Омраза. От месеци жадуваше още веднъж  да изпита оня огън отново, да го помете ураганът от чувства.

Приключи бързо и скри половината течност в капсула  в джоба на  ризата. Огледа се  разсеяно и видя,  че Ило го гледа втренчено. Изсипа остатъка от сместа в  плосък флакон и мина на проверка.

-  Коктейл Светла радост – обяви Рой,  гледайки преподавателя  право  в очите.

Ило продължаваше да  го гледаше втренчено, но и този път не каза и дума.

Рой се прибра  в стаята без да запали осветлението.  Нямаше търпение отново да изпие на малки глътки огнената смес. Предупреждение светна за миг в съзнанието му като светкавица.  Създателят на клас Ф е загинал загадъчно след употребата на непозната смес.

- Познавам  я  достатъчно добре – каза на себе си роботът. - Нали  аз  я измислих?

Огледа прецизно  стаята.  Спомняше си желанието да руши и убива, докато бе под влияние на Коктейла.  Щеше да изпие дозите през няколко часа, не наведнъж.  Ило го няма, ще бъде   сам,  няма опасност да нарани никого... освен себе си.

Легна и затвори очи.  Отвори  капсулата и отпи  бавно на малки глътки.  В  плазмата му  сякаш избухнаха  светлини.  Заля го гореща вълна и усети  ненавист,  гняв и омраза към всички от клас А,  които го пренебрегваха и изолираха.  Към всички,  които въпреки  очевадните му успехи го подценяваха,  само защото бе клас Ф. Юмруците му се свиваха и разпускаха бързо,  погледът му светеше  яростно.  Но чувството на омраза  беше прекрасно –  усещаше се жив, лек и пълен с непозната енергия. Погледна  флакона и  за миг се замисли.  Какво пък,  нямаше никого в стаята,  можеше да експериментира спокойно.  Изпи го наведнъж  бързо и сякаш  сместа го изгори отвътре. Стисна очи,  за да не извика. Кълбо от силна болка сякаш проряза мисълта му.  Искаше да направи  нещо, а не знаеше какво.  Седна в леглото, треперейки.

В този момент осветлението го заслепи. Ило стоеше на вратата и го гледаше нахално, високомерно и пренебрежително.

-  Дойдох да  проверя какво скри в джоба  от лабораторията. Ако не ми кажеш и не ми дадеш да опитам и аз, ще  докладвам на Кан утре. Нали знаеш какво ще стане? - Ило наблегна на последната дума многозначително.

- Няма да  докладваш нищо утре,  защото просто няма да си там - Рой се приближи  до съквартиранта си и  процеди през зъби :

-  Мръсен  клас А,   не струваш  прахта под краката ми.  Ще ти дам  урок, който ще помниш завинаги.

-  Не приемам уроци от  клас Ф  – каза  през зъби  и  Ило.

Тогава, изненадващо и за двамата, Рой  го сграбчи и  хвърли на пода  с неподозирана сила.  С опитно движение  удари чипа му рязко. Заблъска  главата му   в металната врата, а после и в пода.   Докато Ило спря да реагира. После  усети слабост и рухна на леглото.  Когато отвори  очи,  нямаше и следа от коктейла в плазмата и мисълта му. Огледа се изненадано, сякаш се събуждаше от сън – всичко  бе изпотрошено   около него,  а Ило лежеше на пода с разбит чип и глава, с откъснати крайници и избодени очи.  Рой преглътна ужасено.  Опита се да си спомни какво се е случило  преди няколко часа и му стана студено от спомена.  Това беше краят.  Утре всички  щяха да разберат истината,  щяха да го изхвърлят от Академията и  никога повече робот от неговия клас  нямаше да направи пробив в системата. Имаше само един начин да спаси своята чест и тази на клас Ф.

Промъкна се в лабораторията и направи  тройна доза концентрат от  Коктейла Омраза.  Прибра се бързо и я изпи наведнъж. Усети замайването и забавените сигнали  на мисълта.

-  Това е краят -  помисли си той - но честта на клас Ф   е  спасена.

  Натисна дистанционното и взривът, разтърсил небостъргача в новогодишната нощ, напомняше  ядрения взрив над Хирошима преди векове.

Чувствата са нашите убийци и  спасители. Те  са нашият  Ад и  Чистилище. Колко века трябва да преживее Човечеството, за да го разбере?