Зима е. Вятърът навън е сковаващ. Пухкавите снежинки падат една след една. Аз и брат ми правим снежен човек. Няма какво да му поставим за нос, защото сме самотни сираци.
Чудим се как ще прекараме наближаващия празник – Коледа. Мечтаем си да получим подарък, но няма кой да ни го купи. Донякъде сме се примирили със съдбата си, но имам чувството, че на този празник някой ще ни подаде ръка.
Той настъпи, но ние не празнуваме, а се лутаме из града с капчица надежда в сърцето. Настроението е приповдигнато.
Eдна огромна елха грабна детския ни интерес. Цялата е наметната с невероятни лампички, светенето на които ни накара да се веселим по своему. Коминчетата на къщите пушеха в радостен тон. Всяко дете е край семейството си, което го обгрижва с топлина и любов. Бащите издигат величествено малките деца в небесата, за да поставят звездата на върха на елхата. Лицата им очертават широка сияйна усмивка.
А ние? Ние, враговете на съдбата, не трябва да очакваме много, а само едно – в тази празнична нощ ...