Дрогиран до козирката дебел младеж крещеше на съседната маса. Говореше съвършени неща:
- Ой! Ау! Бряя! Егати? Мяу...
Не разбрах защо мяучеше. Дебелите мишоци обичат това.
След като послушах откровената му възторженост, продължих да обядвам.
Мразя да обядвам.
Мразя младежите.
Мразя демокрацията.
И себе си мразя, естествено.
Но себе си не чак толкова.
Когато дебелакът излезе, за да се надруса отново, аз поръчах сок. Нямаше как иначе да смеля онова, което ми поднесоха за хранене.
Сокът дойде с неговото весело, пръхтящо изражение.
И пак: ...