Събуди се и усети сълзите да се стичат на тънки улеи по възглавницата ù. Така се събужда, когато се почувства никоя и ничия... Не можеше да си позволи това, не биваше! Тя не е слабата жена, която е застанала на път без изход, защото всеки път си има изход, само трябва да се търси и да се върви във вярната посока. Животът ù доказа, че е силна, дори в слабостта си. Важни са решенията, които човек взима, а също така какво го е подтикнало към вземането им. Тя взема своето решение да се раздели с мъжа си и със детето си да заживеят отделно. Това не можеше да стане сега, но един ден, в който ще има силата и възможностите. Не беше играла роли, но се налагаше, трябваше. Животът е театър, в който някой разменя постоянно ролите на актьорите. Съдбата ù сцена, в която тя играе главната роля.

  Сети се, че днес има имен ден и трябва да приготви обяда, както и трапеза за Бъдни вечер. Да направи питката с паричка, пълнените чушки с боб, които дъщеря ù много обичаше, и постните сърми с листа от кисело зеле, а също така и сърми от лозови листа с гъби, и още куп неща, но мислите ù се връщаха към среднощното ù излизане да търси мъжа си. Преди месец или два той се беше прибрал почти на четири крака и ужасът, който предизвика в нея, все още не беше забравен. Затова като не се прибра до 24 часа, тя се обади на приятеля му, в когото е бил, и разбра, че мъжът ù отдавна е излязъл от там, после приятелят му ù се обади да попита дали се е прибрал. Това я разтревожи много и без да мисли много съблече пижамата, облече анцуг и поло, сложи едно яке на гърба си и защуря да го търси из улиците, надничаше в преспите, край кофите за смет. Обиколи няколко улици около жилището на приятеля му и се върна пред къщата му и призвъня. Той излезе и набързо проведе разговор да разбере кога точно е излязъл. Покани я в тях, като ù каза, че трябва да поговорят, но тя категорично отказа, като спомена, че детето ù е само и се тревожи, а и трябваше да продължи да го търси.

На няколко пъти звъня на мъжа си, но никой не ù вдигаше, после телефонът му беше изключен, и съвсем се разтревожи. Не обръщаше внимание на късните минувачи или на префучаващите коли край нея. Телефонът ù звънна и тя вдигна, беше приятелят му, който каза, че много се е притеснил за нея, че е болна и е сред пътищата, и че трябва да ù каже истината. Каза му, че тръгва към тях и мислите ù залудяха каква можеше да е тази истина, какво се е случило...

    - Виж какво, мойто момиче, много уважавам мъжа ти, но тревогата ти много ме смути, трябва да ти кажа... ще постъпя курвенски, но няма как.

    - Казвай! Аз съм пич отвсякъде, силна съм!

    - Ще ти кажа, но между нас да си остане, даваш ли ми дума?

     - Имаш я!

    - Дойде у дома, но не беше сам, а с някакво курве, пиха много ракия, взе да говори глупости, да ù вади гърдите пред всички и аз му се скарах и тогава той си тръгна с нея. Не го търси, навярно е някъде с нея.

    - Оттам трябваше да започнеш. Имаш ми думате. Тука казаното си остава тук.

Но пък той не пие ракия, как така е пил, а и никак не вярвам. Той и друга жена... това ми е непонятно, той се грижи за мен, знаеш, купува ми лекарствата и всичко каквото е нужно. Все пак и той има право на личен живот. Не го укорявам. Не мога да навлизам в личното му пространство, както не бих искала и той да навлиза в моя. За какво му е жена, та той е почти импотентен, не сме се любили с години, живеем като братче и сестриче. Казва, че има финансови проблеми и разни други и че не му е сега времето за секс или любене, както го казвам аз.

   - Тръгвам, дъщеря ми ще се притеснява, хайде чао. Било какво било, поне да не се щурам из тъмниците.

    - Ей, ама и вие жените сте едни, какви сте такива!?

    - Ние сме радост и обич за тези, които ни оценяват, и товар за тези, които не ни искат. Навярно аз съм от вторите, но пък знае ли човек, може би някъде и мен ме чака някой, за когото да съм радост...

   Снегът скърцаше под краката ù и сякаш дори чуваше какво ù казва. Тя се заслуша и чу, защото в нея беше тихо, много тихо. Само тогава, когато тишината напълно превземе душата на човек, той може да чуе всичко. 

Не пророни и сълза, просто не можеше. Усети се, като снежинките, които се лутат, после лягат тихо на земята и заспиват. Чувствата ù към него не само заспаха, но и умряха. Не го ревнуваше от години. Не го винеше, нямаше за какво. Брачният съюз е съюз между двама, а тя е сама. Трябваше да помисли за себе си и за детето си. Никога не е късно за завой към по-доброто, това не бива да забравя.

    Прибра се вкъщи. Той се е прибрал навярно минути преди нея. Видя го да се мие на мивката в кухнята. Нямаше смисъл да го пита за каквото и било. Броеше си парите и защо ли... сутринта, докато се къпеше, тя му ги преброи, и бяха около 380 плюс стотинки, а сега той премяташе няколко банкноти по 20 лева, около стотина лева. Ами всяко удоволствие се заплаща, но той не знаеше цената, която трябва да плати. Тази цена на самотата, с която един ден щеше да дели леглото си, и навярно само споменът за нея ще го стопля от време на време, ако изобщо си я спомня след време. Та нали тя е никоя и ничия.

   Скочи от леглото. Тя не може да е никоя, нито ничия, тя е себе си, и ще бъде!

   Той и съобщи, че навярно си е изгубил телефона някъде. 

   - Сети се къде си ходил.

   - Някъде по улицата навярно.

   - Само че на коя? Аз нали те търсих по всичките за тези два часа навън.

  Нямаше какво да ù каже, и по-добре. Пред лъжата тя предпочиташе мълчанието.

Даде му списъка със продуктите, които трябва да купи. Днес ще има гости, трябва да приготви всичко и да се изкъпе и облече празнично. Нали довечера е Бъдни вечер, ще си пожелае да си намери работа, защото парите, които ще получава, ще ù дадат независимост и средство да се грижи както за себе си, така и за детето си.

А само предния ден си мислеше, че има всичко, всичко... а тепърва ù предстоеше да драпа за всяко късче свобода.

Нека Бог чуе молбите на всички, и нейната!

Амин!

Той няма да забрави да ù даде здраве, защото то е най-важното за всички! Всичко друго се постига!

Честит Имен Ден си пожела и се усмихна! Зашета из кухнята, защото Коледата е винаги възможна!