Събуди се и усети сълзите да се стичат на тънки улеи по възглавницата ù. Така се събужда, когато се почувства никоя и ничия... Не можеше да си позволи това, не биваше! Тя не е слабата жена, която е застанала на път без изход, защото всеки път си има изход, само трябва да се търси и да се върви във вярната посока. Животът ù доказа, че е силна, дори в слабостта си. Важни са решенията, които човек взима, а също така какво го е подтикнало към вземането им. Тя взема своето решение да се раздели с мъжа си и със детето си да заживеят отделно. Това не можеше да стане сега, но един ден, в който ще има силата и възможностите. Не беше играла роли, но се налагаше, трябваше. Животът е театър, в който някой разменя постоянно ролите на актьорите. Съдбата ù сцена, в която тя играе главната роля.
Сети се, че днес има имен ден и трябва да приготви обяда, както и трапеза за Бъдни вечер. Да направи питката с паричка, пълнените чушки с боб, които дъщеря ù много обичаше, и постните сърми с листа от кисело з ...