Имало едно време един симпатично закръглен старец с дълга бяла брада и радостни, добри очи, в които винаги бляскали весели пламъчета... Обличал се винаги в ярко червено, а на любимата му шапка неизменно имало пухкав бял помпон. Дядото имал толкова много имена, че с усилие ги запомнял всичките, но любимо му било само едно: Дядо Коледа. Старецът обичал този празник, но още повече обичал да радва децата по целия свят с много подаръци. Малки и големи
, сгушени близо до прелестно украсените елхи, очаквали с нетърпение през нощта на Бъдни вечер Дядо Коледа да посети и техния дом. Зазвучавали звънливи детски гласчета, пеещи коледни песни, майките четяли коледни приказки, а бащите окачвали специалните празнични чорапчета за подаръци на камините. Когато Добрият старец пристъпел към вратата на следващия дом от дългия списък, винаги поглеждал през заскрежения прозорец. През запотените от студа стъкла струяла празнична семейна атмосфера, радостните светлинки на елхата премигвали закачливо, а огънят в камината горял силно - точно както горяло и желанието в детските сърца час по-скоро да видят Дядо Коледа и неговите предани еленчета, благодарение на които той успявал да обиколи с шейната си целия свят за една нощ.За съжаление, това бяха само стари спомени... Никой вече не вярваше, че Старецът от Лапландия съществува, че има дълга бяла брада или пък шейна, теглена от еленчета със светещи червени нослета. Напразно родителите се опитваха да убедят невръстните си дечица, че Дядо Коледа съществува и ги молеха преди празника да пишат в писмо какво искаха за подарък - всички бяха забравили традицията с писмата, в които уверяваха Добрия Старец, че са били послушни цялата година и заслужават подаръка си. И така, година след година, Дядо Коледа прекарваше празника сам-самичък, в очакване да получи поне едно писмо, но такова все не пристигаше и с всяка отминала Коледа той се чувстваше все по-самотен и ненужен... Та нали това беше призванието му - да раздава подаръци и да радва децата в празничната вечер!... Но ето че вече повече от 5 години не беше обличал ярко червения костюм, нито пък пухкавата шапка с помпон. Верните и работливи джуджета нямаха работа, чувалът за подаръците си стоеше все празен, а еленчетата копнееха да се издигнат във въздуха за поредната обиколка... но такава нямаше да има за пета година подред... Дядо Коледа обаче не се беше отказал от едно: всяка сутрин проверяваше пощенската си кутия, която продължаваше да бъде празна...
Един ден, точно преди Бъдни Вечер, в пощенската си кутия,
Дядо Коледа откри, изненадан, писмо надписано с детски почерк: ”ОТ НИКИ за ДЯДО КОЛЕДА” ...Нямаше адреси, нито пощенско клеймо... Развълнуван, Старецът отвори бързо плика и зачете:"Скъпи Дядо Коледа,
Пиша ти това писмо, за да те помоля само едно: да дойдеш и да обедиш мама, тати, кака и приятелите ми, че съществуваш! Може и да съм на 5, но знам, че те има и че сега четеш писмото ми! Затова
, моля те, ела!Вчера кака ме видя да пиша писмото ти и се засмя. Каза ми, че съм глупав, но че го била очаквала, защото съм само на 5. А пък аз съм си голям, но всички ми се подиграват като кажа, че те има! А съм сигурен, че е така!
Благодаря ти и ако можеш изпълни желанието ми, моля те!
НИКИП.С. Само да ти кажа, ако дойдеш насам, много би ме зарадвал с една кола с дистанционноJ
Дядо Коледа не усети как усмивка грейна на лицето му.Беше разбрал, че все още има деца, които вярват в съществуването му и че не е трябвало да се предава и да разочарова тези, които го обичат... Докато се усети вече беше станало 11, а не трябваше да закъснява... Облече червените си дрехи, впрегна радостните еленчета и взе подаръка, дело на неуморните джуджета, върху който имаше само един-единствен надпис:”ЗА НИКИ от ДЯДО КОЛЕДА
”...-Мамо, мамо, виж - Дядо Коледа! - каза Ники след като беше прекарал 3 часа на прозореца в очакване и почти беше задрямал... Майката се приближи с недоверие в очите и шеговита усмивка на лицето, като че ли само за да угоди на сина си, но остана изненадана и дори леко шокирана от това, което видя през прозореза и разтърка очите си. След като ги отвари, обаче, на фона на ярката Луна още по-ясно се открои странния силует на шейна, теглена от елени, препускащи във въздуха и чу гръмкия, но весел смях: ”Хоу, хоу, хоу, Весела Коледа!
”© Илияна All rights reserved.
Благодаря!