Имало едно време един симпатично закръглен старец с дълга бяла брада и радостни, добри очи, в които винаги бляскали весели пламъчета... Обличал се винаги в ярко червено, а на любимата му шапка неизменно имало пухкав бял помпон. Дядото имал толкова много имена, че с усилие ги запомнял всичките, но любимо му било само едно: Дядо Коледа. Старецът обичал този празник, но още повече обичал да радва децата по целия свят с много подаръци. Малки и големи
, сгушени близо до прелестно украсените елхи, очаквали с нетърпение през нощта на Бъдни вечер Дядо Коледа да посети и техния дом. Зазвучавали звънливи детски гласчета, пеещи коледни песни, майките четяли коледни приказки, а бащите окачвали специалните празнични чорапчета за подаръци на камините. Когато Добрият старец пристъпел към вратата на следващия дом от дългия списък, винаги поглеждал през заскрежения прозорец. През запотените от студа стъкла струяла празнична семейна атмосфера, радостните светлинки на елхата премигвали закачливо, а огъня ...