Здравей,
Ей тъй на, прииска ми се да видя още ли използваш тайната си поща. Годините ли? Хич и не ги броя. Колко минаха вече? Една? Две?... Ето че пак идва Коледа.
Смятам да ти изпратя картичка. Колебая се дали да ти пиша на "ти", или безкраааайно любезна и на "вие". Знам, че би предпочел на "Вие". Даже май хич не би предпочел?
А знаеш ли, че ти купих картичка още първата година? Толкова ми се щеше нещата между нас да са най-нормални, без недомлъвки! Все се надявах, че това е начинът - аз ти разказвам всичко за себе си, ти ми разказваш всичко за себе си, отваряме се един за друг... Не. Не съм имала задни мисли. Нещата се развиха постепенно.
После се уплаших. На всичко реагираше толкова сурово! Същински спартанец! Самият ти ми беше разказал, че никът ти означавал онзи пълководец от древността, който жертвал живота си, за да спаси другарите си!
А аз си спомних, че бях чела за някакъв, пленен от враговете си, на когото жив му одрали кожата и я оставили да виси на раменете му като наметало ...