Здравей,

Ей тъй на, прииска ми се да видя още ли използваш тайната си поща. Годините ли? Хич и не ги броя. Колко минаха вече? Една? Две?... Ето че пак идва Коледа.

Смятам да ти изпратя картичка. Колебая се дали да ти пиша на "ти", или безкраааайно любезна и на "вие". Знам, че би предпочел на "Вие". Даже май хич не би предпочел?

А знаеш ли, че ти купих картичка още първата година? Толкова ми се щеше нещата между нас да са най-нормални, без недомлъвки! Все се надявах, че това е  начинът - аз ти разказвам всичко за себе си, ти ми разказваш всичко за себе си, отваряме се един за друг... Не. Не съм имала задни мисли. Нещата се развиха постепенно.

После се уплаших. На всичко реагираше толкова сурово! Същински спартанец! Самият ти ми беше разказал, че никът ти означавал онзи пълководец от древността, който жертвал живота си, за да спаси другарите си!

А аз си спомних, че бях чела за някакъв, пленен от враговете си, на когото жив му одрали кожата и я оставили да виси на раменете му като наметало и го накарали да обикаля около огъня, преди да умре. Ей това си представях...

Никакви фриволности! Само безкрайно внимание и уважение... Онази картичка беше с бледорозова роза върху белия сняг. Така и не ти я пратих.

На втората година ти купих една червена. Весела къщичка, затрупана в снега. И пак нещо ме спря да ти я изпратя.

Ето нещо смешно: наскоро си направих тест - "Каква е ориентацията на вашия мозък". Познай какво! Оказа се, че съм извън границите на "женската", в областта на "мъжката" ориентация!  А още помня - ти твърдеше, че имаш "женски" мозък...

А днес си преравях старите файлове. Попаднах на твоите песни. Колко много неща пропуснах тогава, заслепена единствено от себе си... Може би ако бях се опитала да те разбера...

Тази година са пуснали златни картички. Като посипани с кристалчета златиста захар. В средата - малко прозорче, в което се пише поздравът. Смятам да ти я пратя.

"