- Да…така е…светът е малък…В почивка ли сте? – попита момичето.
- Не…напуснах…тази работа май не е за мен…
Тя не отговори.
- Аз съм Симеон… бившият барман, настоящ свободен човек като волна птичка… А вие сте?
- Катерина.
Подаде му ръка и той я пое в дланта си. Пръстите й бяха малки, но силни и без маникюр.
- Художник ли сте…
- Не точно. Просто хоби, обичам да нахвърлям неща в скицника. Може да си говорим на ти.
- Аааа…добре.
Симо искаше да узнае всичко за това момиче, но не можеше още в първите десет минути да започне да я разпитва. Беше прекалено рано и нетактично да задава въпросите, които пъплеха в главата му. Хвърляше й небрежни погледи. Тя беше кръстосала крака и продължаваше да рисува. Беше с къси панталони, с бели маратонки, а единият й крак се поклащаше вяло напред - назад. Тишината неловко се проточи между тях.
- И какво рисуваш…
- Ами... ето… ...