За пореден път датата шести януари стана повод за две важни събития в моя живот. Първото и не толкова значимото беше моя рожден ден, а второто – проникване в недрата на Понор планина. Повече от четири месеца не бяхме влизали и с нетърпение очаквах да видя какво са причинили земетресението и рязкото затопляне след обилен снеговалеж.
Качихме се на къщичката събота по обед. Пръснахме се по задачи – за дърва, за вода, почистване на къщичката и други. Хора пристигаха, мятаха раници, отваряха си по бира и купонът неусетно се заформяше. В един момент заприлича като на пещерен сбор. Имаше торта, скалички, алкохол, неалкохол, имаше хора вътре, имаше и навън край огъня, който поглъщаше завидно количество месо и после ни го връщаше приятно изпечено. Имаше и подаръци (най-вече за мен). Аз лично се забавлявах много, надявам се да важи и за другите.
Дойде неделята. Райчо блестеше от високо, та чак препичаше. Пръснахме багажа по поляната и започнахме да го редим в торби. Вече до болка познат спорт: п ...