Не за пръв,не за последен,а за пореден път,не пак,а направо отново се скарах с родителите си и както обикновенно света се стовари върху плещите ми,под формата на крясаци и мятане на различни предмети,насочени към мен.Очите на майка ми,както и на баща ми добре ми показваха,че пак съм сгафила някъде,а предметите летящи срещу мен ми го доказваха,виковете пък гласяха колко съм тъпа,как нищо не правя и за нищо не ставам и естествено причината,по която огънят е пламнал и сега се разгаря,ставайки достояние на всичките ми съседи,от първия до осмия етаж...Гълъбите от покрива на блока излитаха,прозорците се чупеха,вратите се отваряха и по едно клюкарско око се подаваше от всяка и всичко това предизвикано от мегадецибелите на гласовете на родителите ми- настойници.Понякога се чуствам виновна,друг път се смея на начина на мислене и методите,които ми прилагат с напразната надежда да ме променят,а сега,сега просто седях,правех се непукист,правех се,че не ми пука,но всъщност вътре в мен нещо се разга ...