В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край), в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за всеотдайната обич на четниците към техния войвода…

*** *** ***

В едно слънчево лятно утро, Стойчо двайсетакът, (който преди време си имал друг прякор - “трийсетака“), се разхождал пеша по крайселските пътища и с умиление си спомнял за деня, в който двамата с войводата закъсали с каруцата край гората. Ех, спомени…

Ей така, улисан в спомени, Стойчо двайсетака се върнал отново в нашия свят, когато насреща си видял Иван знаменосеца. Иван се тюхкал около една преобърнала се каручка, пълна догоре (че и отгоре)  с царевица.

- Ей, Иване, що чиниш тука? - подвикнал му весело Стойчо. - Я ела с мене да пийнем по една ракия в кръчмата, остави я тази обърната каручка. После ще ти помогна да я вдигнеш и да я оправиш както си трябва.

Иван знаменосецът се замислил и казал:

- А бе, аз да дойда с тебе за по една ракийка… ама да ти кажа, Кольо много ще се разсърди.
- Ами, ще се разсърди! Няма да се разсърди, че той кога се е сърдил, когато пием? Та нали и той пие с нас? Айде ела, да не пия сам и после ще ти помогна с каручката!
- Какво да ти кажа, Стойчо… `айде, добре! Ще дойда с тебе да пийнем по едно. Ама да знаеш, че Кольо много ще се разсърди!

И така, Иван и Стойчо отишли в кръчмата и се почерпили стабилно. По едно време Иван знаменосецът се усетил, че обърнатата каручка с царевица все още е на пътя и се сепнал:

- Ей, Стойчо, голям съм ахмак, балама и будала! Съвсем забравих за каручката! Сега войводата наистина много ще се разсърди!
- А бе, Иване! - сопнал се Стойчо двайсетакът. - Цял ден само това слушам: “Кольо ще се расърди, Кольо ще се разсърди!” Врякаш като стара баба! Спри се малко, бре! Къде го видя ти Кольо, че да ти се разсърди, а?

Иван знаменосецът се почесал и с гузен глас казал:

- Ами… Кольо войвода е под каручката…