В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край), в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода и решението му да стане монах…

*** *** ***

След много битки с турците и множество подвизи, които историята помни, Кольо войвода решил, че е време да се оттегли от греховния живот на войвода и да стане монах. Събрал той четата си и им казал:

- Братя мои, ние с вас дълго се бихме рамо до рамо! Гонехме, колихме и бесехме турци, обирахме пощи, бягахме от засади, пили сме и сме пушили заедно! Правили сме какво ли още не… Но ето, дойде време да се разделим. Аз реших да се откажа от греховния живот и да стана монах. Тази вечер заминавам…

И така, Кольо войвода си събрал нещата. По-късно вечерта потеглил към манастира. Четниците, от любов към своя славен войвода, вдигнали един як запой и така го карали до сутринта!

Рано на другата сутрин, още преди изгрев слънце, Иван знаменосецът се събудил от някакъв шум.

Иван скочил рязко и извикал:

- Стой! Кой е там!
- Аз съм, Иване! Кольо войвода!
- А, Кольо, що дириш тука бре! Манастирът не е в тази посока!
- Дълга история е това, Иване! Седни, ще ти разкажа…

Седнали двамата край огъна и Кольо войвода започнал разказа си:

“Когато пристигнах в манастира, игуменът ме посрещна с блага усмивка и още по-блага ракийка и ме помоли да го последвам, за да ме разведе из манастира.

Влязохме в една стая, а в стаята имаше маса, отрупана с всякакви вкусни ястия. Игуменът ми каза, че всеки ден мога да идвам тук и да гуляя колкото ми душа иска, само в петък не!

След това игуменът ми показа друга стая, в която на рафтове бяха наредени всякакви ракии, вина и други, които не бях чувал и виждал преди. Каза ми, че мога да идвам всеки ден тук и да пия колкото ми душа иска, само в петък не!

Накрая игуменът ме заведе в една малка стаичка, а в нея само един долап. Отвори той долапа и в него какво мислиш имаше? Един гол г*з! И ми каза игуменът, че мога да идвам тук всеки ден и да правя секс колкото ми душа иска, само в петък не!

Много ми харесаха условията в манастира и казах на игумена, че за мен е чест и удоволствие да остана там и да служа на Господ. Само един въпрос ме глождеше през цялото време, какво толкова има в петък, че всички тези благинки, които игуменът ми показа са забранени? Някакви пости ли, що ли?

И го попитах игумена, защо мога да се възползвам от всичко, когато си искам и колкото си искам, а само в петък не?

Тогава игуменът сложи ръка на рамото ми, погледна ме в очите и каза, че петък е денят, в който съм дежурен по долап!

И като чух това, на бегом си взех нещата и тичах до тук през целия път…”