Кольо войвода и поляната с люцерна

В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода, когато оставил четата си в ръцете на Стойчо Двайсетака.

*** *** ***

Една от легендите за Кольо и неговата безстрашна чета разказва как веднъж войводата и Иван Знаменосеца заминали на важно обучение в чужбина и оставили Стойчо Двайсетака да води делата на хайдутите. За съжаление, Стойчо бил млад и неопитен и без да иска, привечер попаднал на засада, устроена от турските заптиета.

Започнала престрелка и куршумите зажужали като оси през небето. И някъде по залез слънце през лагера на турците минала каручка, управлявана от стара бабичка.

- Накъде така, ма бабо? - спрял я един от турските войници.

- Отивам на оная поляна зад хълма, да накося люцерна за магарето, дето тегли каручката, че вижте го как е посърнало, вече втори ден нищо не е яло, горкото добиче!

Магарето изхриптяло с жалостен глас и замятало тъжно с опашка, сякаш за да потвърди думите на бабичката. Заптието погледнал още веднъж сбръчканото лице на бабичката, погледнал и в измъчените очите на магарето и ги пуснал да си продължат по пътя.

Когато каручката стигнала до лагера на четата, Стойчо Двайсетака изведнъж изскочил от близките храсти и се провикнал:

- Стой, бабо! Не виждаш ли, че тук се стреляме, опасно е да минаваш по този път, ще утрепят я теб, я магарето!

- Не бой се, Стойчо! - отвърнала бабата. - Не ме ли позна? Аз съм, Иван Знаменосеца.

- Брей, отлична маскировка, Иване! - отвърнал Стойчо. - Ако не си беше отворил устата, че да ти чуя гласа, нямаше да позная, че си ти!

- А-а-а, моята маскировка нищо не е. - скромно отговорил Иван. - Ти по-добре ела тук и ми помогни да разпрегнем Кольо, че от сутринта тегли каруцата...