Кольо войвода и вълшебните чехли

В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода и завръщането на Иван знаменосеца от Истанбул…

*** *** ***

След обсадата на Истанбулската поща, Иван знаменосецът си взел неплатен отпуск и останал в османската столица за цял месец. Когато се завърнал в четата и седнал край огъня, младият знаменосец отворил една голяма торба, в която бил донесъл подарък за всеки четник.

- А-а-а, Иване, чудесно! - потрил доволно ръце Кольо - Я да видим какво си ми донесъл на мен?

- На тебе, Кольо, съм донесъл едни вълшебни чехли. Щом ги обуеш, всички жени ще се лепят за тебе като муха на... мед. Само ги обуваш и щом те види някоя жена - и да искаш, няма да можеш да избягаш от нея! Където и да идеш - тя ще те последва, докато не те такова отвсякъде!

- Ай, златни ти уста, Иване! Точно такова нещо ми трябва за мойта Цеца муцата, че откак ти остана в Истанбул, тя все се оплаква, че я боли глава и не ми пуска. Дай ги тия чехли, веднага ще ги пробвам.

Иван знаменосецът подал чехлите на войводата и кротко запушил от лулата с коноп.

Изведнъж покрай Иван знаменосецът с крясъци притичал Кольо, а след него с блеснал поглед бягал полуголият Стойчо двайсетака (когото преди време хората познавали като Стойчо трийсетака).

Като видял това, Иван знаменосецът се плеснал по челото и извикал след войводата:

- Ей, Кольо, забравих да ти кажа - внимавай да не си сложиш чехлите на обратно!