Кольо войвода в нощта преди смъртния си одър

В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва какво е правил Кольо войвода в часовете си преди да умре...

*** *** ***

Една вечер Кольо войвода и неговата славна дружина седнали в селската кръчма да пият. Войводата се хванал на бас с юнаците, че може да изпие повече, отколкото всички тях взети заедно.

И така, Кольо започнал да се надпива с юнаците от неговата чета. Никой от четниците обаче не знаел, че войводата преди да стане четник, няколко пъти е печелил престижния Московския приз "Водковая бездна".

Един по един четниците на войводата падали под масата, докато накрая останали само той и Иван знаменосеца. Иван се потупал по гърдите и изревал със страшен глас:

- Кольо, златни ти стомах и черен дроб! Евала! Обаче няма да спечелиш баса, ти вече пи много, а аз още една капка не съм близнал. Ханджи, дай по още една стомна ракия тук!

Седнал Иван при Кольо и почнали да пият ракия след ракия.

Пили, пили... и накрая алкохолът си казал тежката дума. Войводата паднал на масата... и умрял.

Тръгнала да се възнася душата на войводата и Кольо започнал да се моли:

- Моля ти се, Боже, дай ми още един шанс. Върни ме там долу да си довърша ракийката. Айде, дори не като човек, като някоя малка животинка ме пусни. Моля ти се, Боже, четниците иначе ще изгубят вяра в мене!

Чул Господ молбата на войводата и му рекъл:

- Кольо, ще ти дам още малко време отсрочка. Ще ти позволя да се върнеш в материалния свят, обаче като паяк. Съгласен ли си?

Кольо, без да му мисли, се съгласил и веднага се появил като паяк на тавана. Погледнал надолу и що да види - чашата му с ракия била точно под него.

- Ами сега? Как да стигна до чашата? - запитал се войводата.

Гласът Господен му отвърнал:

- Напъни се и от задника ти ще излезе нишка от паяжина. Ще се спуснеш по нея и ще стигнеш до чашата.

Напънал се Кольо и наистина от задника му излязла нишка от паяжина. Почнал да се спуска по нея. Извенъж обаче, малко преди да стигне до чашата, паяжината свършила.

- Господи, а сега какво да правя? - попитал пак Кольо.

- Напъни се още малко! - отвърнал му Господ.

Кольо се напънал, обаче не се появила нова паяжина. Пак се напънал, но нищо не излязло.

Тъкмо се зачудил дали пак да не попита Господ какво да прави, когато до войводата се спуснал друг паяк, който му казал:

- Кольо, събуди се, бе! Не само се напи, ами и се насра! Сега освен знамето и тебе трябва да нося до у вас!