Feb 21, 2018, 2:10 AM  

За конете и хората 

  Prose » Narratives
1200 2 7
2 мин reading

ЗА КОНЕТЕ И ХОРАТА

 

През нощта се случи беда. Прогнилият покрив на конюшнята се срути.

Ветеринарният изказа съмнение, че конят може би има счупени или спукани прешлени на гръбнака и известно време трябва да почива.

Когато отново си легна, Марко си спомни, че предния ден обеща на Нено, съседа, да му изоре и бранува нивата. Въздъхна дълбоко, обърна се към стената и заспа.

– Прощавай, комшу, но не мога – извини се на сутринта на Нено. – Нощес се срути покрива на обора и затисна коня. Вероятно има спукани или счупени прешлени на гръбнака. Ветеринарният каза...

– Ама ти нали ми обеща? – възмути се съседът.

– Не трябва да го впрягам известно време.

– Вчера едно говорихме, ти сега – друго.

– Не бива да го впрягам. Това може да го убие.

– Нали ми обеща? – продължи да роптае Нено.

Марко не издържа, качи плуга в каруцата и впрегна коня.

Когато го подкара, Дорчо направи няколко крачки и падна.

Тялото започна да агонизира.

Гледаше го с големите си очи и молеше за помощ.

Малко преди да издъхне, притвори клепачи, пак ги отвори, две сълзи се стекоха и тялото притихна. А изгасващият поглед сякаш крещеше: „Защо го направи?”

Не знаеше какво да отговори. Свали каскета си, наведе глава, прекръсти се и прошепна:

– Не можах…

 

– Маркооо! Маркооо!

Събуди се, облян в пот. Сънувал е. Плисна си две шепи вода, облече се набързо и излезе. Нено го викаше да вървят да орат.

– Прощавай, Нено, нощес стана голяма беля. Срути се покрива на обора и затисна коня – започна да се извинява Марко.

– Какво искаш да кажеш, че няма да орем ли? – прекъсна го Нено.

– Вероятно има счупени или спукани прешлени…

– Че как така, ти нали ми обеща?

– Ветеринарният каза известно време да не го впрягам…

– Вчера едно говорихме, ти сега – друго.

– Това може да го убие.

– Добре, ама ти обеща.

Марко се замисли. Погледна към обора. Вратата зееше широко отворена. Дорчо лежеше на земята и гледаше жално към тях.

– Слушай, съседе – каза Марко, почеса се по врата и добави с възможно най-любезен глас: – Я да вземеш… да вървиш… на майната си!

Погледна отново към обора и видя как очите на коня се напълниха със сълзи на благодарност.

Обърна се с тънка усмивка и отиде да си доспи.

 

 

 

© Мильо Велчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Кратко но силно.
  • Хвана ме за гърлото, прекрасен разказ!
  • Разказ-миниатюра – това е същевременно и малко, и много... нелека задача, направо си е майсторство. Малък текст, но ако е добър и изпълнен със смисъл – би заинтригувал читателя, което в случая и постигна. Хареса ми – глас и от мене. Успех!
  • Ей, Мильо, та това е моят любим финал! Адмирации за него! Всички такива да ги пратим 'дето им е мястото! Ха, ха... Много ми хареса. И няма да съжалявам за предния си коментар, ами ще напиша нов - там да вървят...
  • Харесвам дилемите. В случая избирам тази от коментарното поле. И имаш глас от мен. Успех!
  • Благодаря за коментара, Безжичен! Даде ми идея да променя разказа. Какво ще кажеш, ако променя заглавието и финалът изглежда така:
    ...
    – Не бива да го впрягам. Това може да го убие.
    – Нали ми обеща? – продължи да роптае съседът.
    Стопанинът се замисли. Ако изпълни обещанието си, има опасност конят да умре. Ако откаже, съседът ще му се разсърди. Затова взе друго решение.
    – Скъпи съседе – изрече възможно най-любезно, – защо не вървиш на п* си майна?!
    Конят погледна изненадано стопанина си и очите му се напълниха със сълзи на благодарност.
  • Умопомрачително - бездушието и жестокостта имам предвид! Даже не и мърша... Особено много нарастват такива в последно време и не са само единични екземпляри. Драматичен и въздействащ разказ с иносказателен елемент.
Random works
: ??:??