-Докторе,помниш ли откога ме гиздосаха с този етикет: Алафрангата? Щото, аз няма да забравя тридесет и девета година...
Петър Филипов получи неочаквана вест, която беляза живота му до края на дните му.Баща му, този благ човек, който мечтаеше да изучи сина си за агроном и го беше пратил в Земеделското училище в Ямбол...
Тук Петър наведе глава и замълча.
Фелдшера на селото при когото Алафрангата беше дошъл за аспирин не бързаше да го изкара от скръбното състояние с мними опити от рода на "беше добър човек, на мравката път сторваше,ами хайде Бог да го прости!"
Паузата между двамата фронтоваци беше нарушена от припряно почукване на вратата...
И без да почака отговор в кабинета на селския медик влезе разплакана жена.
Доктор Иване, наша Калина е зле, сякаш умира!Повръща, зави й се свят, баща й ей-сегинка ще я докара с каруцата!
-Елено,ето ти чаша вода, пий,успокой се и щом Васил докара щерка ви, ще я прегледам.
Иван Станев, беше родом от Болярско, съседно село, но родителите му се преселили ...