Корени - шестнадесета част
Multi-part work « to contents
На 08.09. за християнството е Рождество Богородично.
Всяка година от този, че и още две седмици след него ден в село Узунджово, Хасковско се започваше панаир!
И тръгваха кервани със стоки от всички посоки на османската власт. Коля от цяла Румелия, натоварени до канатите с атлаз, коприна, грънчарство, медени и оловни изделия, точно в навечерието пристигаха и се настаняваха под зоркия наглед на аканджии, бостанджии и заптиета.
Рано сабахле пристигаше Валията на Одрин и с кратко слово обявяваше, че панаирът е открит и преспиваше една нощ сред безчетните шатри на търговските вакъфи, джамбази и местните бегове и спахии.
Те пък до зайдел слънце му поднасяха своите почитания и дарове.
На следващия ден Пашата по икиндия награждаваше пехливаните на "мазните борби "според победите и веднага след връчването потегляше за Едирне (Одрин), за да се прибере с личните си еничари в сараите.
Георги и брат му Димитър също занесоха в Узунджа, както казваха турците на селото стоката, която бяха изработили през годината.
Натовариха две волски коли с "туй що Господ е наспорил" и бяха в ранното утро на Рождество Богородично на широкия мегдан, за да си платят такса "място и три нощувки " на мюдюрина.
Мехмед бег, син на Осман бег, от село Аканджии беше представен на Валията на Одрин, като бъдещ наследник на тимара на баща си.
Двамата братя продадоха стоката си бързо и на средни цени. Следващите няколко дни те взеха добра кяра за меда, зърното и агнешките кожи, като остана един млад жребец, който хем щяха да му вземат добри пари, хем се колебаеха!
Тогава неочаквано за Георги и Димитър дойде на пазарлък Мехмед Османооглу и им предложи цена, висока толкова, че те не повярваха, но той набързо наброи в злато триста махмудии; и без много да гововори отвърза юздите на Мишката, така се казваше коня, като го отведе в своя стан.
Георги и брат му Димитър, който знаеше историята със Станка и причината за уплаха, болестта и смъртта на сестра им под вежди проследи Мехмед бег...
Още същата нощ двамата братя събраха що беше за събиране и потеглиха към родното си село. Но Димитър каза на брат си, че ще преспят в едни роднини в Узунджово и така напуснаха тържището.
© Стойчо Станев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря за коментара и оценката, Костадин!
-
Следя и аз с интерес Стойчо.Поздрав най-сърдечен.
-
Благодаря за проявения интерес към повествованието Георги, Таня и Мариана!
-
На нея май ще му се стъжни животеца...
-
Продължавам да чета с интерес.
-
Благодаря, Младен!
И в Узунджово имаше авиополк. Бях там през далечната...1978 година.
Приеми моите поздрави! -
Граф Игнатиево, Труд и Узунджово са свързани с важни поделения на ВВС. Изслужих съм в едно от тях военната си служба. Затова този откъс, Стойчо, породи у мен множество спомени. Посипваха се буквално като шрапнел. Научих от повествованието ти много интересни неща, за което искрено ти благодаря!
-
Благодаря, Пепи!
-
Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
