1 min reading
Дори за казване нищо не остана.
И всички думи, някак си се повтарят.
Стоя и се ровя в празнотата си!
Окован в мисли...
Чувствам се скучен - дърдорко!
Пропилял и последната си усмивка.
И тръпката да пиша се изпари!
Заседнал между етажите асансьор.
С мазна, немита коса и дрехи от седмица -
дните захладняват.
А сам треперя в нощите жестоки!
Събуден от нечий пиянски вик. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up