21.01.2011 г., 20:23 ч.

Корона от тръни и бодлива тел 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
938 0 1
1 мин за четене
Дори за казване нищо не остана.
И всички думи, някак си се повтарят.
Стоя и се ровя в празнотата си!
Окован в мисли...
Чувствам се скучен - дърдорко!
Пропилял и последната си усмивка.
И тръпката да пиша се изпари!
Заседнал между етажите асансьор.
С мазна, немита коса и дрехи от седмица -
дните захладняват.
А сам треперя в нощите жестоки!
Събуден от нечий пиянски вик. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петко Петков Всички права запазени

Предложения
: ??:??