3 min reading
Кошмарен край
Кошмари... всяка нощ... едно и също, точно в 4:00 се будя от кошмар. В мига, в който отворя очи, започвам да го забравям с всяка изтичаща минута. Те са като видения. Няма нищо свързано, просто странни предмети. Единствените неща, които съм си спомняла, са: непознат мъж, есенна буря и цигулка. Кошмарите бяха накъсани и винаги ги прекъсваше бяла светлина.
Вече мина един месец от последния кошмар и почти го бях забравила. Беше изключително горещо през целия ден, затова аз и моята приятелка се осмелихме да излезем чак когато слънцето се скри. Срещата ни беше в една градинка. Там обикновено кипеше от живот – малки, големи, хора и животни, всички обичаха този парк. Когато отидох там, седнах на една пейка и зачаках вечно закъсняващата ми приятелка. Наоколо беше пусто и прекалено тихо. Вятърът леко подухваше и обстановката беше толкова спокойна, че дори ужасяваща. Чу се нещо... нещо много странно, но и много познато. Както оглеждах уплашена, чух някакъв глас, който шепне името ми ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up