Кошмарен край
Кошмари... всяка нощ... едно и също, точно в 4:00 се будя от кошмар. В мига, в който отворя очи, започвам да го забравям с всяка изтичаща минута. Те са като видения. Няма нищо свързано, просто странни предмети. Единствените неща, които съм си спомняла, са: непознат мъж, есенна буря и цигулка. Кошмарите бяха накъсани и винаги ги прекъсваше бяла светлина.
Вече мина един месец от последния кошмар и почти го бях забравила. Беше изключително горещо през целия ден, затова аз и моята приятелка се осмелихме да излезем чак когато слънцето се скри. Срещата ни беше в една градинка. Там обикновено кипеше от живот – малки, големи, хора и животни, всички обичаха този парк. Когато отидох там, седнах на една пейка и зачаках вечно закъсняващата ми приятелка. Наоколо беше пусто и прекалено тихо. Вятърът леко подухваше и обстановката беше толкова спокойна, че дори ужасяваща. Чу се нещо... нещо много странно, но и много познато. Както оглеждах уплашена, чух някакъв глас, който шепне името ми ...