ВТОРАТА КОТКА
Имахме една оранжева котка. Ние мислехме, че е наша. Е, не я гушкахме, но влизаше в стаята, седеше при нас. Един ден в двора влезе Бойка, едно момиче, което живееше през две къщи от нашата. Тя е 5-6 години по-малка от мен.
- Я, какво прави нашата котка у вас? - каза тя.
- Как така вашата котка? - отвърнах й аз. - Това е нашата котка.
- Не, нашата е.
Росето живееше на другия ъгъл на блокчето от къщи. Тя е на нашите години. Със сестра ми бяха в един клас. Често учиха уроците си у тях.
Един ден минаваше покрай нашата къща и се загледа в нашата котка.
- Не мога да повярвам. Моето коте е дошло чак до вас.
- Но това е нашата котка. Интересно, преди няколко дена Бойка разправяше, че това е тяхната котка. Знаеш ли, тази котка изглежда, че във всяка къща се чувства като у дома си.
Изненадани бяхме от хитростта на тази котка. Тя имаше доверие на много хора. В много дворове и къщи се държеше като у дома си.
Всъщност, тази котка беше котарак.