SARNE42 (Елена Димова)
57 488
19.05.2007 г., 14:13 ч.

КОТЕШКИ ИСТОРИИ 2 

  Проза
1133 0 3
                                                    ВТОРАТА КОТКА
                Имахме една оранжева котка. Ние мислехме, че е наша. Е, не я гушкахме, но влизаше в стаята, седеше при нас. Един ден в двора влезе Бойка, едно момиче, което живееше през две къщи от нашата. Тя е 5-6 години по-малка от мен.
                - Я, какво прави нашата котка у вас? - каза тя.
                - Как така вашата котка? - отвърнах й аз. - Това е нашата  котка.
                - Не, нашата е.
                Росето живееше  на другия ъгъл на блокчето от къщи. Тя е на нашите години. Със сестра ми бяха в един клас. Често учиха уроците си у тях.
 Един ден минаваше покрай нашата къща и се загледа в нашата котка.
                 - Не мога да повярвам. Моето коте е дошло чак до вас.
                 - Но това е нашата котка. Интересно, преди няколко дена Бойка разправяше, че това е тяхната котка. Знаеш ли, тази котка изглежда, че във всяка къща се чувства като у дома си.
                 Изненадани бяхме от хитростта на тази котка. Тя имаше доверие на много хора. В много дворове и къщи се държеше като у дома си.
                 Всъщност, тази котка беше котарак.

© Елена Димова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, давате ми смелост да продължа.
  • Много странно че е бил котарак, а не котка. Нали пословицата е: котка и жена синур нямат!
    Много са ми приятни и много добре ми действат тези кратички, безхитростни, истински разказчета!
  • Направо не своенравна, а хитра котка. Чак ми заприлича на лисичка, този котарак.
Предложения
: ??:??