Едрият мъж енергично пристъпваше към бара. На почервенялото му от жегата лице беше изписана навъсена гримаса. Мърлявите му, изпокъсани, но видимо елегантни чисто черни дрехи показваха че отдавна не се бе откъсвал от пътищата. В момента в който се озова очи в очи с Клаус върху физиономията му рязко се изписа добронамерена усмивка.
- Така се радвам че те срещнахме, приятелю.
Гласът му беше мек и мелодичен. Той обърса напуканата си уста с прашния си ръкав и продължи:
- Бих желал да си поръчам две ледено студени бири за мен и моята сянка.
Клаус огледа очудено празния бар и с изумление забеляза още една фигура седяща на масата, скътана в ъгъла. Той разтърка гуреливите си очи. Беше сигурен че нямаше никой на тази маса преди малко, а сега финна и стройна жена, усилено чоплеше нокътя на пръста на крака си. Студените черти на лицето й бяха частично скрити от гарваново черната й къса коса. Когато усети че я наблюдават, тя прекрати заниманието си и впери ледено сините си очи в бармана. Клаус издъ ...