Ветеринарният лекар си тананикаше в такт с музиката. Колата подскачаше по селския път, но това не го ядосваше, напротив – беше му приятно да усеща неравната земя под себе си. Днес беше на обиколка в района. Имаше само още едно село. Той нарочно го беше оставил за последно. Харесваше шепата хора, които бяха останали верни на корените си. Бяха десет семейни двойки, две стари моми, един парясан мъж и един самотен старец, наближаващ стоте. Само едната двойка, които скоро се бяха събрали, бяха по-млади от другите. Всички бяха мили и весели хора, но докторът най-много си харесваше Кольо – козела на дядо Христо. Синът му беше донесъл в епруветка сперма от едно турско село и той оплоди няколко кози. От тях само едно мъжко се пръкна и израсна расов красавец. Имаше дълга светлокафява козина, която слънцето богато позлатяваше по пладне. Рогата му не бяха дълги, но се завиваха красиво нагоре като женски букли. Селяните водеха всичките си кози при Кольо с надеждата, че ще се пръкне и друг като него ...