Глава Втора
Сребърният череп
В мига, в който подаде глава през отвора на шахтата, Джони беше сграбчен и издърпан нагоре със страшна сила. Парализирано за миг, в следващия момент момчето започна да се бори с цялата сила, на която беше способно. Риташе, извиваше се – дори се опитваше да хапе и драска, но ноктите му бяха къси и подрязани, а пък и пръстите му сякаш се плъзгаха по мокър латексов костюм – без дори да оставят следи.
Нападателите му бяха двама – в суматохата Джони не успя да различи много от тях, освен че са ненормално високи (или поне така му се стори – „на страха очите са големи”, както понякога казваше баба му, а и освен това за повечето единадесетгодишни момчета почти всички възрастни сякаш са „ненормално високи”)... и че бяха закачулени. Ръцете, които го стискаха, бяха облечени с ръкавици, но дори и през тях той усещаше колко яки са пръстите, обвили ръцете и краката му – сякаш беше в плен на стоманени капани, които премазваха в зародиш всеки опит да се съпротивлява.
И наи ...