Крадецът на сънища
През пердета от пранета наднича крадецът на сънища. Душата му е бяла и светла. Очите му са затворени, но той никога не спи, защото е зает да броди в съня на минувачите. Ръцете му са леки като сламки, а краката му са две фиданки, здраво вкоренени в земята. Може би това е единственият начин да се задържи на нея. Ако не бяха те, може би щеше да се рее из облаците, като мислите му. Единственият му досег с действителността беше в умението да стъпва здраво на земята и когато падаше, дори от върха на най-голямата си мечта, той пак умееше да се изправя и задържа на краката си.
Като проходило дете, което няма търпение да опознае света около себе си.
Сега очите му не трепваха..
Тежките клепачи бяха леко почервенели, но в тях се усещаше все още искрица живот.
Къде ли беше крадецът? Какво ли сънуваше сега?..
Цветя и прясно зелена трева, аромат на гора и слънце. Мислите му препускаха в необятния океан на слънчева радост, където всяко цвете имаше име и го поздравяваше с откъсната ...