– Добре ли си? - попита ме Стефани, като държеше в ръцете си хавлиена кърпа. – О, Елвира толкова съжалявам, миличка. - обгърна ме с крехкото си тяло, което крещеше ,,ЧУПЛИВО’’, притисна ме и започна да гали косата ми. - Трябва да се съвземеш. Отвън те очакват съдбите на три деца, които не могат да продължат без теб. Повярвай ми, това да си отида от този свят е милиони пъти по лесно от това да съм в твоето положение. Бъди силна. Бори се.
Преглътнах, за да навлажня пресъхналото си гърло и казах.
– Добре съм, Стеф, ще се справя.
– Убедена съм в това. Какво ще кажеш да си направим среднощна закуска? След това ще си починеш малко, защото като те гледам, май нямаш намерение да останеш. - каза Стефани.
– Ами тя знае ли за това, което си замислила? Гея... - попитах я, като се чудих колко много ù е струвало, за да я спечели, и колко ще ù струва да я загуби.
– Да, знае. Още когато се появи в живота ми, ù обясних всичко. Даже мога да кажа, че ви очакваше. Дали теб, или Ари, не мога да съм сигурна ...