Напоследък нещо странно се случваше в Кралството на четвъртия етаж и принц Симон Мартин не можеше да го разбере. Една сутрин, когато се събуди и погледна през един от прозорците на своя дворец Меланж, той остана изумен – всичко навън беше покрито с някакъв бял крем, който беше скрил цвета на всички сгради, дървета и тревички. Изумлението му беше голямо, но никой друг в двореца не се впечатляваше, всички просто обуваха ботуши и обличаха по-топли дрехи, когато излизаха навън. И камините вече горяха постоянно. Но никой не се учудваше и Симон Мартин реши, че като принц трябва всичко да му е ясно и не може да си позволи да пита за нещо, което явно всички други знаят. Но с всеки ден всичко ставаше все по-странно, белият крем ставаше все повече, а един следобед дори започне да пада от небето. Симон Мартин се взира дълго, но не можа да види откъде се излива, а когато се опитваше да го хване, той просто изчезваше. „Явно този крем е много калоричен и не е за ядене, затова е омагьосан да се топи ...