По кривото любопитство

     Какво правиш, когато срещнеш човек, който виждаш като потенциален сериозен партньор? Да изключим факта, че дамата, която бях набелязал, бе обвързана. За мен това не беше пречка. И в никакъв случай проблем – аз излизах вече с нея. Можех да излизам колкото си поискам с нея. Но как трябваше да постъпя, когато в същия този момент бях прелъстен от възможно най-грешния избор, но, по дяволите, така бях прелъстен, че изживявах и реалността с него в сънищата си. Беше лудост! За пръв път се намирах в подобна ситуация, в която наистина не знаех какво да правя.
     Осъзнавах, че имах шанс и възможност да бъда с жена, която е всичко. Буквално всичко! А бях разсеян с друга, която беше същинско изкушение и провокираше в мен онова, което дори самият аз не познавах достатъчно добре. Може би именно това – че не се бях сблъсквал със забранените ситуации, като например тази с момичето от стриптийз бара, правеше нещата сложни за вземане на решение. Ставаше непосилно трудно, когато трябваше да целувам с емоцията на първата целувка, а в мислите си да визуализирам друг човек. Като нищо да спомена името на Дявола със сините очи и да разваля красивия миг, а след това да разказвам за случилото се като „забавна“ история...
     Въпреки че с Дявола се уважавахме и бяхме поставили необходимите граници, вътрешно дивеех, че на съседната маса беше в компанията на непознат мъж. Заради тези стени, които бяхме изградили, и нещата, които оставаха само в представите ни, беше толкова объркващо. Знаехме, че не сме един за друг. Харесваше ни просто да споделяме, да избутваме проблемите си назад и да караме хората да ни сочат с пръст за това колко си подхождаме като двойка. Визуално. Тя имаше още какво да преживее, но беше и достатъчно счупена за крехката си възраст.
     Протегнах се за цигарите си и запалих една, докато гледам във вниманието на синьото ѝ. Беше време да се видим отстрани с други хора. Пукаше ли ни? Болеше ли ни? Боли ли неизживяното или само човърка в интереса „Какво би било, ако...“. Мамка му! Тази жена ме беше ограбила. Осъзнавах го, както осъзнавах и че между нас нямаше как да има просто приятелство. В същото време съдбата ми напомняше, че онова, което си заслужава времето и търпението може би вече седеше срещу мен. Но ме настигаше едно вътрешно убеждение, че сериозните неща можеха да почакат и точно заради това в следващите дни всичко, което ми изглеждаше невъзможно да се случи, ме прати там, където щастието и разочарованието са стари любовници...