Jun 28, 2022, 10:51 AM

 Кратки срещи на изток (1) 

  Prose » Others
1301 6 4
Multi-part work
1 мин reading
Винаги съм си мислил, че не мога да обикна сините очи. До момента, в който тя се появи... Притежаваше онова синьо, в чиито дълбини танцуваха привлекателни неизвестни. А от стихийните й води ухаеше на толкова много лъжи, че всеки би завидял на страданията ми. Или пък би искал да ме убие...
Срещахме се рядко с тази жена. Толкова рядко, че понякога си мислех, че всичко се случва единствено в илюзиите ми, докато хлапакът в мен продължаваше да се вълнува. Тя пристигаше, когато искаше. Не приемаше покани. Беше дръзка, а искаше ли нещо – просто го взимаше. На всяка цена. Не боравеше нито с времето, нито с обстоятелствата. Такава беше...
Понякога ми се иска да не виждам болката у другите. Защото повярвайте... колко много болка и разочарование имаше в крайчетата на тези сини очи! Толкова много... достатъчно за тонове морски мрежи и стотици възли, в които попадаше не кой да е, а самата тя.
Спомням си, когато хвана ръката ми за пръв път. Пръстените, които носеше, се впиха в дланта ми, а усмивката ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» next part...

© А.Д. All rights reserved.

Random works
: ??:??