Кой не се е потапял до забрава в чудната атмосфера на заведенията в царственото Велико Търново?! И кой повече от студентите - въпреки вечното им пословично безпаричие ?! ... Нерядко излизах с приятели състуденти-задочници, макар че бях малко по-възрастна от тях. A те ме отвличаха с веселото си безгрижие от напрежението покрай изпитите, като в прекрасната им компапания позабравях и за семейните си неприятности. Но онази вечер как да забравя ... Бяхме четирима - моята състудентка и приятелка Пепи и нейните познати, също задочници, в барчето на мотела край града. Като по-заможна, Пепи обичаше да черпи, но тогава не стана точно така. Уви ... Приятелката ми танцуваше ту с единия, ту с другия колега, като след час-два и едно-две питиета се включиха и тримата в общия гъмжащ танц, увличащ почти всички в претъпканото заведение. И изведнъж изникна сякаш принцът от момическите ми блянове. Единствено достойният, с когото можех да танцувам ... Слизаше царствено по стълбата, идваща от мотела. И в пр ...