КРАЯТ НА РОМАНТИЗМА
„Обожавам тоя момент, когато навън вали, в офиса е полутъмно, аз съм полуумрял от умора, дремя на канапето за клиенти и слушам Бьорк.
От къде дойде тоя дъжд?
Само преди три дни врабчетата търсеха влага в горещината, а сега висят унило между капките по жиците и огорчено се кукушинят. Кукушиня се и аз и се сгушвам в хладната кожа на канапето в стремеж да открия най-топли му кът. Бьорк е очарователно хаотична и чудото се случва. А при мен чудо е, когато се пренеса някъде, или никъде, където няма проблеми и глупави задачи, света е розов, ухае на жасмин и пада дребен златен дъждец.
Въобще, романтика!
Обикновено се намирам в градината на старо френско имение сред живи плетове от хризантеми и чемшир и гоня някоя разкрепостена и весела красавица, която все ми убягва. Това не ме огорчава, а се умилявам още повече и ѝ прощавам. Великодушието е задължително условие за да изпадна в нирваната на романтизма. В такъв момент няма сила на тоя или оня свят, която да ме ядоса, или да ...