10 сент. 2015 г., 21:20

Краят на романтизма 

  Проза » Рассказы
507 0 1
3 мин за четене
КРАЯТ НА РОМАНТИЗМА
„Обожавам тоя момент, когато навън вали, в офиса е полутъмно, аз съм полуумрял от умора, дремя на канапето за клиенти и слушам Бьорк.
От къде дойде тоя дъжд?
Само преди три дни врабчетата търсеха влага в горещината, а сега висят унило между капките по жиците и огорчено се кукушинят. Кукушиня се и аз и се сгушвам в хладната кожа на канапето в стремеж да открия най-топли му кът. Бьорк е очарователно хаотична и чудото се случва. А при мен чудо е, когато се пренеса някъде, или никъде, където няма проблеми и глупави задачи, света е розов, ухае на жасмин и пада дребен златен дъждец.
Въобще, романтика!
Обикновено се намирам в градината на старо френско имение сред живи плетове от хризантеми и чемшир и гоня някоя разкрепостена и весела красавица, която все ми убягва. Това не ме огорчава, а се умилявам още повече и ѝ прощавам. Великодушието е задължително условие за да изпадна в нирваната на романтизма. В такъв момент няма сила на тоя или оня свят, която да ме ядоса, или да ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атеист Грешников Все права защищены

Предложения
: ??:??