Бяха се развели, а няколко месеца след това той беше починал от инфаркт*. Тя си мислеше, че е защото не е могъл да живее без нея. Какво разбира оная фукла с гримираните като на бухал очи от грижи за мъж? А той, старши научният сътрудник, докторът на философските науки Пенко Пастърмаков, така да си изгуби ума по една вятърничава фуста, двайсет години по-млада от него, че да зареже жена и деца и да отиде да гони Михаля чак в Пловдив! И ей на, не изкараха и половин година заедно. А той поискал на смъртния си одър да бъде погребан тук, в хасковските гробища – където почиваха родителите му, големият му брат и повечето му близки. И ето, вече пет години на гроба му ходи да прелива тя – отхвърлената бивша съпруга, а оная никаквица не се вясва една сълза да пророни. Разправят, че била някъде из Скандинавието с някакъв музикант. Нищо чудно да е въртяла няколко мъже на пръста си, още докато беше жив Пенко!
Венера Пастърмакова стриктно спазваше обичая. Ходеше на всяка годишнина и на задушниците на ...