В новата си - дематериализирана форма, Диди усещаше всеобщата връзка между нещата, дори и между най-незначителните такива. Сякаш нейната вишудха се беше разтворила в синкавия лъч, усукан в светлинната двойна спирала и тя възприемаше целия космос като едно неделимо цяло. Големите парадокси на квантовата механика и въобще на всичко от микросвета, произтичаха от разглеждането на компонентите на този свят като множествени. А всъщност не съществуваше подобна интерпретация. Всичко беше обгърнато от лепкавата Паяжина на единността. За тази мистична и свръхлепкава Паяжина-единност се грижеше странно и всемогъщо космическо същество, което на Сириус С-D наричаха ПАЯКА. ПАЯКА изпускаше специални квантови частици, които всъщност представляваха суперглюоните. Той се хранеше с жива материя и изхвърляше суперглюоните като безкрайномалки топченца "туткал" от организма си. Всяко живо същество излъчваше "Ж"-вълната от своята Пещера на брахман, която представляваше малка Зала на бъдещето от Огромната все ...