В новата си - дематериализирана форма, Диди усещаше всеобщата връзка между нещата, дори и между най-незначителните такива. Сякаш нейната вишудха се беше разтворила в синкавия лъч, усукан в светлинната двойна спирала и тя възприемаше целия космос като едно неделимо цяло. Големите парадокси на квантовата механика и въобще на всичко от микросвета, произтичаха от разглеждането на компонентите на този свят като множествени. А всъщност не съществуваше подобна интерпретация. Всичко беше обгърнато от лепкавата Паяжина на единността. За тази мистична и свръхлепкава Паяжина-единност се грижеше странно и всемогъщо космическо същество, което на Сириус С-D наричаха ПАЯКА. ПАЯКА изпускаше специални квантови частици, които всъщност представляваха суперглюоните. Той се хранеше с жива материя и изхвърляше суперглюоните като безкрайномалки топченца "туткал" от организма си. Всяко живо същество излъчваше "Ж"-вълната от своята Пещера на брахман, която представляваше малка Зала на бъдещето от Огромната все ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.