Бен отпиваше от уискито. Всяка глътка го отпускаше и главата му лека – полека се замайваше от алкохола. Барманката му се виждаше вече много по - красива с тези зелени, неспокойни очи.
- Лош ден, нали? – попита го тя.
Бен кимна и продължи да пие. Въобще не смяташе да си излива сърцето пред непознатата. Метна по едно око на мача, който вървеше по телевизора в дясно от него. Вниманието му не се задържаше на екрана, мислите му блуждаеха като угасени въглени.
Ясно беше, че няма да имат дете с Дорис. Трябваше да проумее в края на краищата тази истина, макар че никак не беше щастлив от това. С нея си паснаха, както ръкавица на ръка. Живееха си хубаво, правеха страхотен секс, допълваха мислите си. Той я разбираше в какво настроение е още щом я зърнеше на вратата и видеше очите й. Тя също го четеше като разтворена книга. Всичко се нареждаше добре, взеха си дом, изплащаха ипотека, имаха работа, не гладуваха, не лентяйствуваха. Само дето Господ не им даваше дете…
Бен отчаяно искаше да има син. Си ...