Бен отпиваше от уискито. Всяка глътка го отпускаше и главата му лека – полека се замайваше от алкохола. Барманката му се виждаше  вече много по - красива с тези зелени, неспокойни  очи.

                                 - Лош ден, нали? – попита го тя.

    Бен кимна и продължи да пие. Въобще не смяташе да си излива сърцето пред непознатата. Метна по едно око на мача, който вървеше по телевизора в дясно от него. Вниманието му не се задържаше на екрана, мислите му блуждаеха като угасени въглени.

     Ясно беше, че няма да имат дете с Дорис. Трябваше да проумее в края на краищата тази истина, макар че никак не беше щастлив от това. С нея си паснаха, както ръкавица на ръка. Живееха си хубаво, правеха страхотен секс, допълваха мислите си. Той я разбираше в какво настроение е още щом я зърнеше на вратата и видеше очите й. Тя също го четеше като разтворена книга. Всичко се нареждаше добре, взеха си дом, изплащаха ипотека, имаха работа, не гладуваха, не лентяйствуваха. Само дето Господ не им даваше дете…

          Бен отчаяно искаше да има син. Син, с който да ходят на мачове, да играят баскетбол, тенис, да карат  ски, да ловят риба и всичките мъжки работи, дето баща и дете правят заедно.

        Не можеше да се раздели с Дорис и затова беше на кръстопът. Раздираше се от объркването си що да стори. Бен никога не би осиновил чуждо дете. Той искаше неговите гени и неговата кръв в детето си. Дорис веднъж му подхвърли идеята за осиновяване, но той грубо я сряза и с това се приключи въпроса.

                         - Мамка му… - прошепна той.

Допи си питието и поръча още едно уиски.

Барманката му подаде чашата и продължи да се взира в мрачното му лице.

                - Загубил си някого ли?

              -  Да, загубих си ...живота – каза Бен.

               - Жив си, здрав си. Всичко ще се оправи. Все ще се намери изход – усмихна му се тя.

   Беше с равни, бели зъби и хубава уста. Трапчинките на бузите й и малките кафеникави лунички я правеха чаровна. Сладурана, която се опитваше да го разсее от мрачните мисли.

                -  Коя си ти? – попита я любопитно.

                - Аз съм Дона  О`Браян. Четвърто поколение - ирландско. Уискито помага. Стопля измръзналите, отмива грижите, замайва главата. С една дума ти олеква. Оглеждаш се след първата глътка и виждаш, че животът не е толкова черен. Хааа…хаааа… живей си живота…остави черните мисли…

Подаде й ръка  и се засмя:

                     - Бен. След тези приказки за ирландското уиски…хахаааа…ами казвам права си, да му се не види…

 На   Бен му стана по – леко. Простата философия на Дона му хареса.

Наистина, права е малката…жив и здрав е…това е най – важното.

  Часовете се изтъркулиха. Бен си говореше с Дона несъществени неща и когато затвориха бара, те се отправиха към дома й.  Остави си колата на паркинга и я прегърна я в таксито.

    Дона беше на около двайсет години. Изглеждаше жилава и нежна. По ръцете и раменете й се синееха татуировки. Тялото й беше слабо, но имаше хубави пропорции, въпреки малкия бюст. Беше окичена със сребърни украшения, гривни подрънкваха на китките и глезените й, на ушите имаше по три – четири обици. Косата й беше като жарава. Червен маяк в нощта.

   Той зарови пръсти в тази пламтяща коса, наведе се и целуна врата й.

   Стигнаха до спалнята на Дона, нетърпеливи да се слеят един с друг. Целувките на Бен я подлудяваха. Тя тръпнеше и отвръщаше на горещите му устни и ръце. Не беше правила секс с афроамериканец, но беше слушала за това, колко са пламенни в леглото. Замаяна, от нежността на Бен, тя се притисна силно о него и го хвана като удавник с малките си ръце.

   Оплетоха се здраво един в друг. Бен внимателно проникна в нея, а тя приглушено хриптеше. Беше невероятно, че й хареса толкова много.

    После лежаха в разхвърляното легло, пушиха от една и съща цигара и мълчаха в тъмнината.

   Бен стана, облече се, целуна Дона по миглите, устните, рамото и си тръгна.

   Чувстваше се прекрасно. Малката зеленоока палавница беше разгоряла кръвта му. 

  Това, което стана с Дона го изненада.

 Какво ми става, превъртях ли или съм много пиян-чудеше се сам на себе си Бен.

    Влезе у дома и стигна до банята. Пусна душа да шурти и да отмие всичко от него. Днес Дорис не беше на работа и сигурно спеше в леглото.

   След като се избърса с хавлията, Бен тихо влезе в спалнята. Нощната лампа светеше, но жена му беше свита на кълбо. Очите й бяха затворени и беше потънала в дълбок сън. Тъмните й къдрици бяха разпилени по възглавницата. Под коприненото бельо се виждаха едрите й гърди, които се вдигаха и спускаха с всеки дъх. Пръстите му я погалиха. Обхвана нежно гърдата й, а тя леко се притисна удобно до него. Дорис тихо сумтеше. Тя си беше неговата жена. Запазена марка, както казват в бизнеса. Обичаше я, но се разкъсваше от вътре… Беше хубава, но не можеше да му даде сина, който искаше…

      Но защо червените коси на Дона и кожата й, която имаше аромат на зрели ягоди го държаха  още буден? Той легна и дълго гледа мрака, докато заспи.

…………………………………………………………….

     Дона  гледаше час по час телефона си. Чакаше Бен да й се обади, но той не звънна. Беше с гръб, когато го чу :

                       - Здравей, красавице! Дай от онова уиски, дето размива погледа…хахааа…ама с много лед…

   Пи малко тази нощ, но се чувстваше в свои води. 

       Повториха същото, както предната вечер. Ненаситни на любов. Целуваха се още във фоайето, захвърляха дрехите си по земята, впиваха се като корени един в друг, любеха се, смееха се дълго, докато пиеха бира и Бен я пощипваше по бедрото или подръпваше червените й къдрици.

   Бен остана да спи при нея. Пъхна ръка в бикините й и заспа дълбоко. Тя се изкикоти и притихна. Приятно й беше да усеща пръстите му.

       Жена му  работеше в казиното от осем вечерта до осем сутринта, така че той се събуди и отиде на работа от дома на Дона. Не се притесняваше от това. Не беше гузен. Просто правеше, каквото му харесва.

      Неоновите светлини проблясваха в нощта. След горещия ден  хората излизаха в прохладата на разходки, дънеше силна музика от клубове и дискотеки. Вегас сияеше  и примамваше много хора в казината си. Тълпи от народ се изсипваха, ротативки звъняха, чуваше се смях и закачки. Хората пиеха, залагаха и се забавляваха до зори.

     Дорис раздаваше чиповете и картите механично, приемаше залози, работеше без емоции. Беше добра в работата си. Идеално крупие. С ловки пръсти. Фино раздаване на всяка игра. Усмивката грееше на лицето й, но така го изискваше протокола. Служебна усмивка, внимателно  и културно обслужване на клиентите.  Карминовите й устни бляскаха и омайваха погледите на мъжете. Знаеше, че е хубава и  я желаят, но не им обръщаше внимание. Можеше да има всеки богаташ, но за нея съществуваше само и единствено Бен.

        Шоколадовите й крака се подаваха съблазнително под строгата униформа и клиентите я зяпаха унесено. Тя пет пари не даваше за никого от тях.

   Досадници...като нахални конски мухи...се лепят... 

   Чакаше да си изкара смяната и да се прибере при Бен. Изкарваше повече пари от него, плащаше по – голяма част от ипотеката, но никога не се хвалеше с това.  Даваха й щедри бакшиши, щом някой спечелеше. Казиното  омайваше хората и те се впускаха в хазарта. Едни печелеха, други губеха…както и в живота става. Не знае човек какво губи, когато печели и обратното. И през ум не й минаваше, че Бен е в леглото с друга.      

        Бен престана да си крои планове за живота. Носеше се по течението като сал.  Сексът с Дона  го правеше буен и невъздържан  като жребец. Тайно си пожелаваше да посее семето си в Дона и да получи желания си син…

      Продължава…………….