Ranrozar (Стойчо Станев)
675 20016
Nov 28, 2018, 9:18 AM

 Крушение 

  Prose » Novels
1200 13 27
Multi-part work
1 min reading
Един опит да разкажа действителна история...
В памет на жертвите на Първата световна война.
1. Доведоха го ослепял.
С превръзка на очите Кольо пристъпяше като новопроходил... Въшлясал, но старателно обръснат и тук-там порязан по лицето.
Дона,жена му, като видя двата силуета до вратнята, зарида, но един вик на облекчение, че все пак, е жив в това рано септемврийско утро на 1918 г., премина в утолителна въздишка...
- Не бой се ма, Доно, жив съм! Що си се развикала сабахле,отрони Кольо и протегна ръце за прегръдка, в която Дона се втурна за взаимна дълго жадувана утеха.
- Децата, как са!?
- Спят, мили, спят!
--Тихо, да не ги разбудим с нашите викове - зашепна слепият...
Мъжът който го придружаваше остана на крачка-две зад тази семейна среща, като тих свидетел.
Кольо беше фронтовак от 1912 г.
Село Ханово, Ямболска околия, беше на хвърлей поглед от Ямбол, но по река Тунджа беше под с.Кукорево и с.Окоп, на юг, към Одрин... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

» next part...

© Стойчо Станев All rights reserved.

Random works
: ??:??