Ranrozar (Стойчо Станев)
668 19868
28.11.2018 г., 9:18 ч.

 Крушение 

  Проза » Повести и романи
1184 13 27
Произведение от няколко части
1 мин за четене
Един опит да разкажа действителна история...
В памет на жертвите на Първата световна война.
1. Доведоха го ослепял.
С превръзка на очите Кольо пристъпяше като новопроходил... Въшлясал, но старателно обръснат и тук-там порязан по лицето.
Дона,жена му, като видя двата силуета до вратнята, зарида, но един вик на облекчение, че все пак, е жив в това рано септемврийско утро на 1918 г., премина в утолителна въздишка...
- Не бой се ма, Доно, жив съм! Що си се развикала сабахле,отрони Кольо и протегна ръце за прегръдка, в която Дона се втурна за взаимна дълго жадувана утеха.
- Децата, как са!?
- Спят, мили, спят!
--Тихо, да не ги разбудим с нашите викове - зашепна слепият...
Мъжът който го придружаваше остана на крачка-две зад тази семейна среща, като тих свидетел.
Кольо беше фронтовак от 1912 г.
Село Ханово, Ямболска околия, беше на хвърлей поглед от Ямбол, но по река Тунджа беше под с.Кукорево и с.Окоп, на юг, към Одрин... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© Стойчо Станев Всички права запазени

Предложения
: ??:??