Водещ:

_ От вчера в салона на ул.Алтън тепе 10 е изложена последната обувка на майстор Кольо Кондуржиев. Тя предизвика оживени спорове. За да задоволим интереса ви решихме да дадем думата на всички заинтересувани. Най-напред нека автора представи произведението си.

Майстор:

_ Обувката, която виждате е плод на моите многогодишни търсения и опит. Не съм очаквал бърз и безспорен успех. Отдавна знам, че съм изпреварил нашето производство и кракът на Българския зрител. Да, обувката е голяма. Да, хлопа и е неизползваема. Но сляп е този който не вижда непрекъснатия растеж на публиката. Ако сега средния и размер е 40, го утре ще бъде 49 или може би дори 50! За този утрешен зрител, създадох своята обувка.

Критик:

_ Същност и основно противоречие на обувката е битието и от една страна на продукт на промишленото производство, и от друга на произведение на изкуството, т.е. обект на съзерцание и естетическа наслада. Като такава, тя може да остави на втори план удобството и функционалноста, в името на някаква идея. Разбира се една нова идея среща в началото не разбиране, но аз съм убеден, че след време е, тук в тази зала ще влезе дори джудже и ще поиска не някоя малка обувчица а изложеното тук безмъртно произведение на майстор Кондуржиев.

Зрител:

_ Аз не съм джудже и на мене тази обувка не ми трябва. Бих могъл да я използвам най-много за вана, и то ако не беше разлепена. Освен това може да съм прост човек, но извинете като гледам една обувка искам да знам лява или е или дясна.

Майстор конкурент::

­_Прекрасни и правдиви думи! Разбира се, всеки би искал да прави голямо изкуство, но така или иначе, ние създаваме нашите обувки не въобще, а за клиента. А статистиката показва, че най-търсени са обувките номера 39. 40,41 и ние сме длъжни да обуем преди всичко стандартния зрител. В тях мисля ще намери нещо за себе си и зрителят с по- малък номер, а що се отнася по големите познавачи, то нека търсят наслада в пустите зали на магазин"Гигант" 9, където както разбирам, ще бъде изложена и тази обувка. Там тя ще има да чака утрешния зрител номер 50.

Критик:

_ Не е вярно, че основния зрител носи малък номер. По своя състав потребителят на всички обувки е един и същ:

а/ хора които по традиция гледат обувки.

6/ любители- познавачи и професионалисти, които гле-

дат всичко.

в/ Такива, които от нямане какво да правят, зяпат

обувки..

Върху техния брой не влияе нито размерът, нито качеството на обувката. Той рязко скача нагоре, когато в залите и магазините нахлуе нетрадиционния зрител: деца, туристи, спортисти, войници и пр. Все хора с малък номер. Така се създава илюзията, че основния зрител носи малка обувка. И се идентифицира той с любителя на силно изрязани обувки. А нашия зрител расте господа!

Военен:

_ Тук бе подхвърлено нещо за военната обувка!Била е стандартна, била с малък номер и т.н. и т. н. Не може така! Не можем да държим на склад големи обувки, само защото на няколко години при нас попада младеж с голям номер. Предпо читаме да му дадем разрешение да носи собствени. Не крием,че ни създават неприятности. Опитайте се на поправните човек с номер 50. Или той ще стърчи или обувките му. Мисля, че сред нашите уважавани майстори се прокрадва една опростенческа представа за военната обувка. Смята се, че е достатъчно тя да бъде зелена. А тя трябва да възпитава ! Нашата младеж хвърчи, и трябва да я върнем на земята. Да я научим да ходи без да хленчи от плоски и мазоли.

Конкурентен майстор:

_  Много правилно! И аз отдавна мисля по тези въпроси. Вярно, че имам много работа, но съм готов веднага да сключа нова контрактация. Смятам себе си за познавач на военната обувка.

Майстор:

_Нали беше познавач на детската?

 Представител на отдел просвета:

_Не, само това не ! He бива да допускаме пренебрежително отношение към детската обувка! Нали е казано, че за децата трябва да си твори като за възрастни само, че по-добре! Смята се че децата носят само малки номера, а това отдавна не е така, благодарение на нашата работа.

Дядо ми:

_ Аз моите цървули ги имам от тате и нито ми стискат, нито ми правят мазоли, нито ми навяват екзистенциални мисли.

Конкурентен майстор:

_  Не съм съгласен! Че къде отиваме така? Така аз ще си загубя хляба! Да караме с обувките на баба си! Че то ако отидем по-далече, прадедите ни са ходили боси.

Майстор:

_ Че то и внуците им са боси със своите джапанки!

Конкурентен майстор:

_ Това е съвсем друго изкуство! Сериал. А той си има свои закони. Огромната популярност на Джапанките показва, че съм на прав път!

Зрител:

_ Човекът е прав! За джапанките не трябва нито много пари нито връзки. Освен това става и за улицата,стават и за баня.

Критик:

_ Но не топли! Не оставя никакво усещане. Не знаеш бос ли си бил или с обувки. Това не е преживяване !Порнография!

Конкурентен майстор:

_  Всички гениални неща са прости!

 Майстор:

_ Аз съм генеален значи съм прост, така ли?

Конкурентен майстор:

_ Ти го казваш!

Водещият: Да не изпадаме в дребни разпри! Да не забравяме, че нашата цел е да обуем народа. Да оставим на мира бъдещето и миналото, да видим какво е положението в момента?

Всички вдигат крака на масата. До един са боси.