Когато са ме кръщавали, е имало дъга! Сигурна съм! Ярка и голяма! И тя ми  е била кръстница! Може би затова така добре мога да свързвам всеки неин цвят със чувство в мен! Орисала ме е винаги да вярвам и  да  съм очарована от цветовете -чувства!

Жълтото-златисто... свързвам със добротата, със топлината на  една любяща длан! С нежна майчина милувка, с ореола на слънчева жена!

Зеленото-тревисто свързвам с омайността на любимия глас, със шепота на тревите привечер под открито небе, с разходките с любимия човек и необятността на природата!

Синьото-небесно свързвам с любимите очи, две сини езера, с чувството на чистота и доверие! Синя е мечтата ми, родена в сърцето ми! Сини са очите ми, огледало, в което се оглежда душата ми!

А червеното - огненото... то е Любовта, страстта, тръпката,  кръвта, бушуваща във вените ми! И сърцето ми...

Има много отблясъци, тази дъга, която ми е кръстница! Виждам я напролет, когато всичко напъпи и се готви за живот! Виждам я през лятото, след силната буря, разцепила небето над мен и разделила деня ми! Виждам я и наесен, като рядка гостенка при листопада, по който вървя! Изумително, но я виждам и зиме, отразена за секунди в капчука от топяща се ледунка, в снега, скърцащ под нозете ми, в украсата на коледна елха или в усмивката на децата ми!

Да, такава е моята кръстница! Превъплъщава се във всеки  мой миг и  бди над мен! Неотлъчно, като ангел-хранител ме брани! Да не загубя вярата си, да не се предам, да  имам силата, когато падна, отново да се изправя!

Хубаво е! Да знаеш, че орисницата ти е... Дъга! Сноп Божествени лъчи, огрели твоя ден и път завинаги!