Когато са ме кръщавали, е имало дъга! Сигурна съм! Ярка и голяма! И тя ми е била кръстница! Може би затова така добре мога да свързвам всеки неин цвят със чувство в мен! Орисала ме е винаги да вярвам и да съм очарована от цветовете -чувства!
Жълтото-златисто... свързвам със добротата, със топлината на една любяща длан! С нежна майчина милувка, с ореола на слънчева жена!
Зеленото-тревисто свързвам с омайността на любимия глас, със шепота на тревите привечер под открито небе, с разходките с любимия човек и необятността на природата!
Синьото-небесно свързвам с любимите очи, две сини езера, с чувството на чистота и доверие! Синя е мечтата ми, родена в сърцето ми! Сини са очите ми, огледало, в което се оглежда душата ми!
А червеното - огненото... то е Любовта, страстта, тръпката, кръвта, бушуваща във вените ми! И сърцето ми...
Има много отблясъци, тази дъга, която ми е кръстница! Виждам я напролет, когато всичко напъпи и се готви за живот! Виждам я през лятото, след силната буря, разцепила ...